Бившият главен прокурор Иван Гешев подозира, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов има общо с взрива, избухнал до кортежа му на 1 май миналата година, информира Свободна Европа. Без да уточнява на какво се базира предположението му, той каза единствено, че Борисов стои зад поредицата от действия, довели до отстраняването му близо месец по-късно, включително този взрив.
„Аз мога само да предполагам“, каза Гешев в Студио България на Свободна Европа във вторник и добави: „И предвид цялата ситуация аз предполагам, че зад това нещо седи Борисов“.
Това негово твърдение идва над половин година след началото на разследването на взрива, по което оттогава прокуратурата не е разгласявала никакви актуални подробности. През това време Гешев напусна съдебната система, оглави политически проект и декларира, че ще участва с него на избори.
Свободна Европа потърси пресцентъра на ГЕРБ за коментар, но не получи отговор. Изпратихме писмени въпроси и до прокуратурата за хода на разследването по случая, но и оттам не последва отговор. Сред въпросите, поставени пред разследващите бяха дали те са изследвали версия за намеса на Борисов при организирането на взрива, както и дали Гешев е споделил с тях това свое подозрение.
Във вторник Гешев каза, че Борисов е „един от основните“ хора, които са участвали в процесите по неговото отстраняване от поста главен прокурор – като се започне от опита за покушение срещу него до гласуването във Висшия съдебен съвет (ВСС) за уволнението му.
„Аз виждам, че някой е пробвал, след като не му се е получило, е пробвал по другия начин“, добави бившият главен прокурор, който в средата на май демонстративно скъса оставката си пред медиите.
Тогава той разказа, че му е било предложено да се оттегли сам от ръководството на прокуратурата, а след това да оглави политически проект. Гешев твърдеше, че е отхвърлил тази оферта, но в крайна сметка той наистина влезе в политиката, макар и с т.нар. „гражданско сдружение“.
Какво се случи
На 1 май в област Самоков близо до кортежа на главния прокурор избухна взривно устройство. Нямаше щети и пострадали. Първоначално прокуратурата даде противоречива информация за случая, която впоследствие беше опровергана от служебния вътрешен министър Иван Демерджиев. Едно от твърденията беше, че главният прокурор е пътувал със съпругата и децата си.
В деня на взрива ръководителят на националното следствие и заместник на Гешев – Борислав Сарафов, съобщи, че е извършен „терористичен акт“ и определи случилото се като „професионално подготвено покушение“.
Само няколко дни по-късно Сарафов атакува публично Гешев и го обвини, че се е намесил в разследването на взрива. Той каза, че прокуратурата трябва да излезе от политическия терен, „където е нагазила дълбоко“.
След това изказване Гешев призова Сарафов да подаде оставката си, но вместо това спорът между двамата се задълбочи.
„Точката на нетърпимост е стигнала до там, че е нужен катарзис, за да се отреже гнилото и прокуратурата да заработи“, каза Сарафов на 8 май. Той добави и че се страхува за живота си, защото „познава методите“ на Гешев.
По-рано същия ден Гешев каза, че няма да подаде оставка и призова „политическият боклук“ да бъде „изметен“ от парламента. Именно думите „политически боклук“ по-късно бяха използвани като повод за отстраняването му от поста главен прокурор.
Преди да се случи това обаче, ГЕРБ и ДПС рязко промениха отношението си към Гешев и публично го призоваха да подаде оставка. До този момент те винаги го подкрепяха, включително и при обсъжданията на идеи за съдебна реформа.
„Първото, което ще направи министърът на правосъдието“ в правителство, оглавено от Мария Габриел, ще е да внесе във ВСС искане за освобождаване на главния прокурор Иван Гешев“, каза самата Габриел на 12 май и веднага получи подкрепата на ДПС.
Това се случи на фона на разговори за съставяне на кабинет между ПП-ДБ и ГЕРБ. Впоследствие двете коалиции постигнаха споразумение и правителството на Николай Денков беше избрано с подкрепата на Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ от ДПС.
В деня на изказването на Габриел по предложение на шестима членове на Прокурорската колегия започна процедура по отстраняването на Гешев. Впоследствие още четирима членове на ВСС откриха втора такава процедура. Именно тя завърши с неговото предсрочно отстраняване с 16 гласа „за“ срещу 4 „против“.
